Факторът Съединени щати за парламентарните избори в Германия през 2002 г. Скачать Порно онлайт смотреть
By Mrs. Anelia Koeva, Doctoral student
Abstract:
This Aarticle deals with
Keywords: German Elections 2002; US-German relations; Anelia Koeva;
Предизборната надпревара във Федерална република Германия олицетворява традиционно мирното политическо състезание на партиите и техните кандидати за спечелване на доверието на избирателите (* 1). Обещанията, с които двете най-силни партии във федералната република - ХДП/ХДС и ГСДП, всеки четири години се представят на изборната сцена, кръжат около важните за германското общество проблеми: овладяване на безработицата и създаване на нови работни места, намаляване на данъците, увеличаване на пенсиите, намаляване на възрастта за пенсиониране, по-голяма кошница от социални и здравни придобивки. Изключително рядко в историята на “следвоенна Германия”(* 2) други теми рефлектират върху представянето и спечелването на победата.
Проведените на 2 декември 1990 г. първи общи избори в обединена Германия донасят пореден триумф на християндемократите, които печелят 43,8% от гласовете на избирателите и заедно с партньорите си от СвДП (либералната Свободна демократическа партия) встъпват в третия си управленски мандат. Още на 8 ноември 1989 г. с т.нар. ,,Програма от десет точки за преодоляване на разделянето на Германия и Европа“ (* 3) канцлерът Х. Кол като водещ кандидат на ХДС/ХСС поставя на вниманието на избирателите от западните провинции най-горещата тема от последните 44 години. Социалдемократите с лидера си Оскар Лафонтен, които са срещу бързото обединение на ГДР с ФРГ, претърпяват горчиво поражение – за тях гласуват едва 33,5%. от подалите бюлетини в единна Германия (* 4).
Изследователите на тези събития Волфганг Гибовски и Макс Каасе интерпретират резултатите от ,,Изборите 1990“ като факт, предрешен от едно условие – реализираното успешно обединението на страната (* 5). Преобразуването на плановото национално стопанство на бившата ГДР в пазарно е основният проблем на кабинета Кол - Геншер и назначената от тях комисия по приватизация, наречена Тройхандансталт. Предвидените за раздържавяване кооперативи, фирми и малки фабрики са над 15 000. Към тях се добавят около 8000 заводи и предприятия. Месеци преди ,,Избори 1990“ Тройхандансталт обявява силно оптимистични резултати - очаквани 600 млрд. от приватизацията за изграждане на източните провинции по западногермански икономически и социален образец. Четири години по- късно отчетите на комисията показват точно обратното: дефицит от 256,4 млрд., изразходвани за модернизирането и изплашането на дълговете на приватизираните и непреватизираните обекти (* 6). Независимо от провалените амбиции на кабинета, и през 1994 г. обществеността на Обединена Германия, особено на източните провинции, демонстрира доверие към черно-жълтата коалиция (* 7) и към канцлера Хелмут Кол. Пред управляващата вече 12 години коалиция (* 8) изгрява втори шанс за поправяне на грешките на лошо осъществената приватизация, загубата на много средства и работни места. Към непроменените финансови и социални проблеми през четвъртия мандат на ХДП/ХДС и СвДП се добавя нов – боксуващи реформи, блокирани системно в „горната камера“ – Бундесрата от опозиционното мнозинство.
Едва през 1998 г. търпението на германските гласоподаватели се изчерпва и те сменят надеждите и очакванията си, обръщат се наляво, като гласуват за една нова национална коалиция – ГСДП и Зелени/Съюз`90. С огромен държавен дълг и бюджетен дефицит в наследство от изминалите осем години новото правителство на Шрьодер – Фишер е предварително обречено в борбата с безработицата и подобряване на жизнения стандарт на жителите от източните провинции. Вместо постигнати резултати в социален план, кабинетът обира овациите заради реализираната успешна програма на Зелената партия в екологическо-гражданска посока (* 9). Този факт обаче не помага на ГСДП, чиито симпатизанти се стапят с всяка година и непосредствено преди изборите през 2002 г. социологическите агенции предвещават крах за червено-зелената коалиция.
Въпреки негативните прогнози на 22 септември 2002 г. в изборите за ХV Бундестаг коалицията на социалдемократите и зелените се утвърждава на политическата сцена, макар и с минимално предимство пред опозицията. За ГСДП начело с Герхард Шрьодер гласуват 38,5% от подалите бюлетини, точно толкова, колкото и консервативните партии на Ангела Меркел и Едмунд Щойбер. За разлика от 1998 г. доверието на избирателите към ГСДП е прераснало в отчаяние и безразличие към възможностите за промяна, за овладяване на безработицата, установяване на стабилни пенсии, здравно осигуряване, по-добро образование и стандарт на живот в страната. Към обективната обстановка, в която ГСДП трябва да изгражда разумна стратегия за връщане на изгубените симпатизанти, се добавя и субективният фактор в лицето на експредседателя на партията О. Лафонтен, който предизвиква кризисно положение с оставката си като министър на финансите и лидер на социалдемократите през март 1999 г.* * *
В навечерието на септемврийските избори през 2002 г. прозират няколко факта, които действат срещу нова червено-зелена победа. През почти целия мандат социологическите проучвания не отчитат позитивно отношение на обществото към реформите и политиката на ,,новия център“ (* 10). За разлика от ГСДП, ХДС и ХСС имат нарастващо общественото доверие, показателно за което са провинциалните и европейски избори. Безработните не получават мечтаната заетост, и вместо работни места им се предлага нов пакет реформи от комисията на П. Хартц. Лошата конюнктура влошава германската икономика и я довежда до отрицателен баланс, особено в източните провинции. В бившата ГДР се изсипват много инвестиции, но без да се създадат обещаните работни места, заради грешно преценени и прибързани предприемачески програми. Въпреки неблагоприятните тенденции за преизбирането на канцлера Герхард Шрьодер съдействат два фактора, очертани от анкетите на общественото мнение. Първата са катастрофалните наводнения в Германия малко преди изборите, когато Шрьодер се представя като „активен мениджър по време на криза“. А втората причина e поведението му по отношение на войната в Ирак. Изследователят Александър Гауланд подчертава: “Победата на Шрьодер нямаше нищо общо с нормалната политика от последните четири години. Ако зависеше само от нея, то той щеше да загуби“ (* 11). Екипът на Г. Шрьодер подготвя усърдно предизборна платформа с обещания за реформи в здравното и пенсионното осигуряване, данъчни облекчения, средства за подпомагане на бизнеса и растеж в икономиката. Месец и половина преди изборите за ГСДП става ясно, че могат да бъдат експлоатирани и други неизползвани източници за въздействие върху решението на избирателите.
Цел на тази статия е да проследи решаващата роля на фактора САЩ за победата на пацифистичната политика на червено-зеления кабинет в предизборната борба c ХДП/ХДС (* 12). Два пъти – през 1953 и 1957 г. християндемократите използват като рекламен материал за изборите задокеанските пътешествия на канцлера К. Аденауер. Филмите имат за цел да мобилизират избирателите чрез „демонстрация на водещата и обединяваща роля на канцлера“ и „значението на Америка за външната политика на ФРГ” (* 13).
Четиридесет и пет години по-късно, в изборите през 2002 г. приятелските отношенията между Германия и САЩ се обръщат на сто и осемдесет градуса! Опортюнизмът и смелостта на канцлера Г. Шрьодер и на външния министър Й. Фишер да се опълчат срещу решенията на администрацията на Джордж Буш-младши по отношение на Ирак са наградени от германската общественост с доверие и нов мандат за управление.
Предисторията на решението за отстояване на суверенна германска политика започва на 31 януари 2002 г. със срещата в Белия дом на двамата водещи немски политици с Джорж Буш, Ричард Чейни, Колин Пауъл и Кондолиза Райс. Обсъжда се състоянието на следвоенен Афганистан, борбата с тероризма, международните задачи на НАТО. За пръв път тема на двустранните разговори е и следващата мишена на САЩ - Ирак. Същата вечер американският президент Буш нарича продължава да германския канцлер „my old frend Görard“ (добрият ми приятел Гьорард) за разлика от година по-късно, когато Г. Шрьодер е „This gay has been cheating on me“ (“Този тип ме излъга”) (* 14). През април с. г. външният министър Й. Фишер има възможност в разговорите си с Колин Пауъл и Кондолиза Райс да заяви за пръв път германската позиция по отношение на евентуалната военна офанзива в Ирак: “Имаме труден избор в бъдеще. Надяваме се да не се стигне до война в Ирак!“ (* 15) Само месец след това, американският президент пристига в Берлин (* 16). Във визитата на Дж. Буш е включена и реч пред Бундестага, която впечатлява с частта, посветена на Русия и на президента Путин. От казаното става ясно, че „американски и в частност германски приоритет“ трябва да бъдат „добрите взаимоотношения с Русия и приобщаването й към Европа и САЩ по въпросите на борбата срещу световния тероризъм” (* 17). Този нюанс води към извода, че усилията на Дж. Буш по онова време не са насочени към убеждаването на Германия да участва във война на САЩ и НАТО срещу Ирак, а по-скоро да демонстрира курса за сближаване с Русия и превръщането й в евентуален съюзник в бъдещите военни конфликти. Едва ли в този момент за президента на САЩ е съществувало съмнение, че кабинетът Шрьодер - Фишер ще подкрепи САЩ във войната в Ирак. Въпреки това Дж. Буш казва на „приятеля си“ Г. Шрьодер: “Нямам военни планове, и това е истина“ (* 18).
От своя страна, управляваща коалиция на ГСДП и Зелената партия изпълнява стриктно поетите ангажименти към Северноатлантическия пакт и американското правителство. Частите на Бундесвера се борят срещу Ал Кайда, изграждат разрушени училища в Кабул или са разположени на Балканите. В Кувейт има и танкове за защита. Във водите около Африка плуват германски военни фрегати (*19). Месец по-късно американските вестници разпространяват тезата, че между Дж. Буш и Г. Шрьодер има договореност на четири очи за подкрепата на Германия по отношение на бъдеща война в Ирак. Това мнение се подържа от американския посланик в Берлин Даниел Коац: „Президентът напусна Германия с убеждението, че въпросът с Ирак получи одобрение”. Но Герхард Шрьодер отрича това твърдение (* 20). Явна демонстрация на обществените настроенията към намеренията на САЩ за война в Ирак са берлинските демонстрации с плакати като ,,War, the Ameriсan Way of Freedom“ – (“Войната е американския начин на мир”). През пролетта и лятото на 2002 г. се събират подписи срещу войната, провеждат се конференции с участието на пацифисти от всички слоеве на обществото, а социологическите проучвания, публикувани в медиите сочат, че повече от 2/3 от населението на Германия са срещу участието на страната в нова милитаристична операция, инициирана от САЩ (* 21). Подобни са настроенията и в съседните европейски държави - Франция, Италия, Великобритания, в които 70-90% от населението са пацифисти. По време на речта на американския президент трима от левите депутати разгъват плакати с надписи “Bush plus Schröder stop your wаrs”. Развяващите плакати леви депутати са отстранени набързо от охраняващите залата, но антивоенните настроения остават. Анализът на вътрешнополитическата ситуация води Г. Шрьодер до стратегическия извод, че предизборен капитал може да бъде събран с критика към т.нар. „политика Ирак“ на администрацията на Дж. Буш.
Той разбира, че равна на политическо самоубийство би била червено-зелена пропаганда в полза на американските планове за борба срещу Садам Хюсеин. В своите интервюта и публични изяви през август и септември 2002 г. двамата основни политически актьори от последните четири години – германският канцлер Г. Шрьодер и вицеканцлерът Й. Фишер по всякакъв начин се опитват да докажат твърдата немска линия на пацифизъм и неучастие в нова натовска война.
В първата си реч, с която ГСДП открива предизборната си кампания на 5 август в Хановер, е отделено място на проблема Ирак. “Натиск върху Саддам Хюсеин - да, но военна интервенция няма да я подкрепим!“ (* 22) Изходен пункт на предизборната агитация e новата концепция за „Нашият германски път“, която замества старата за „Новия център“ (* 23).* * *
Шрьодер дефинира „нашият германски път“ като външна политика за мир, паралелно с традиционната приятелска политика спрямо САЩ. В публичните изяви на водещите кандидати на ГСДП и Зелената партия се вмъква един елемент, съвсем нов за предизборната борба в Германия. В началото на горещата предизборна кампания вицеканцлерът Фишер в интервю изяснява принципните си позиции за проблемите на Ирак, които напълно съвпадат с тези на канцлера Шрьодер. Фишер определя като „некалкулиран риск” започването на нов военен конфликт срещу Саддам Хюсеин (* 24). Критиката на администрацията на Буш по отношение Ирак и твърдото „НЕ“ на предстоящата война обединяват интересите на двете партии. Шрьодер и Фишер се борят като екип за всеки глас като вече изградена коалиция, а не поотделно като лидери на две различни партии.
Отказът на кабинета да подкрепи новите американски военни намерения намира широко одобрение в редовете на ГСДП. В едно свое интервю председателят на Парламентарната група на ГСДП Людвиг Щиглер нарича американската администрация „новият Рим”, а самият Джорж Буш „принцепс Цезар Август с провинция Германия” (* 25). Към тези сравнения се добавят още по-острите „обиди“ на министър Дойблер, които нажежават атмосферата в отношенията Вашингтон - Берлин. На 18 септември 2002 г. съдебната министърка Херта Дойблер-Гмелин среща преди обяд делегатите от съветите на предприятията в Тюбинген и коментира: “,Буш иска да ни отклони от вътрешнополитическите си проблеми. Това е един обичан метод. Това правеше и Хитлер“. Последва статия в малък регионален вестник, която тотално разстройва взаимоотношенията Буш - Шрьодер и отпушва клапана на скрития двустранен конфликт. Когато статията става известна на президентската администрация зад океана, един член на Съвета за национална сигурност се обажда в германското посолство и казва: “Чашата преля!“ (* 26). Очакванията на САЩ са, че канцлерът ще освободи своя министър на правосъдието. Но непосредствено преди изборите Герхард Шрьодер вече е уволнил министъра на отбраната и няма желание да създава правителствена криза с отстраняването на друг. Желанието на германския канцлер да изясни проблема с американския президент в телефонен разговор претърпява неуспех. Дж. Буш отказва всякакъв контакт!
Твърдото отхвърляне на американската военна интервенция в Ирак, което ГСДП демонстрира в предизборната надпревара с християндемократите и либералите, се подкрепя безрезервно от членовете на Зелената партия.
Не на този принцип е изградена предизборната кампания на дясната опозиция, за която проблемът Ирак се превръща в истинска дилема. От една страна, ХДС/ХСС и водещият кандидатът Едмунд Щойбер търсят демонстрация на вярност към американското правителство. От друга – са народните настроения, отричащи участието на Германия в нов военен конфликт, подстрекаван и организиран от САЩ. За ХДС/ХСС и Е. Щойбер в този момент не може да има германски път във външната политика, а единствено единен европейски (*27). В предизборните си речи кандидат-канцлерът на християндемократите обвинява опонента си Г. Шрьодер и червено-зеления кабинет в „антиамериканизъм“. На същото мнение е и председателят на ХДС - Ангела Меркел: “Германският път означава изолация от Европа и световното общество, несигурност за нашата страна“ (* 28). А. Меркел обвинява управляващите, че спекулират със страха на хората.
Традиционният коалиционен партньор на християндемократите – Св.ДП, дефинира позицията си чрез своя председател Гуидо Вестервеле като съгласие с политиката на САЩ към Ирак, ако е с благословията на Съвета за сигурност на ООН (* 29). Традиционен противник на насилието, лявата ПДС (Партия на демократичния съциализъм) отхвърля започването на военна офанзива и насочва предизборната си борба към други теми.
В директните телевизионни словесни двубои, присъстващи за пръв път в историята на предизборната надпревара в Германия основните кандидати Г. Шрьодер и Е. Щойбер дискутират отново темата за отношенията Ирак - САЩ. В първия ТВ-дуел, излъчен на 25 август по частните канали - RTL и SAT. 1 канцлерът Шрьодер открива диспута за „грешната американска политика по отношение на Саддам Хюсеин“. За председателя на ХДС Щойбер иракският диктатор е „военен престъпник, притежаващ оръжия за масово поразяване, които винаги може да приложи както срещу своя народ, така и срещу съседа си Иран“ (* 30). Е. Щойбер оправдава американската концепция за необходима война срещу иракския диктатор. Вторият горещ пункт на противоречиви мнения и взаимна критика е политиката на ГСДП,. дефинирана лаконично от Г. Шрьодер като „Германски път“.
По време на втория ТВ-дуел, излъчен по националната телевизия ARD/ZDF на 8 септември, на лидера на ГСДП са зададени провокативни въпроси за „риска да се мери могъщество“ с такава световна сила като САЩ и струва ли си такова поведение в името на спечелването на няколко стотици гласове? Гeрхард Шрьодер умело и дипломатично заобикаля подобни въпроси и се впуска в политическа риторика на тема приятелство и интернационална солидарност: “Не може дa се нарече солидарност отказването от жизненоважни решения, които ние сами трябва да вземем“. И отново потвърждава позицията си от последните месеци: “Под мое ръководство Германия няма да участва в една милитаристична интервенция в Ирак!“. Наблюдателите на тези събития като историкът Карл Дитрих Брахер съветват в името на добрите бъдещи отношения със Северноатлантическия пакт и САЩ понятието „Германски път “ да бъде заменено с „германски интереси“ (* 31). Новата политика на кабинета и канцлера се дефинира от много коментари в Германия като „криза в трансатлантическите връзки“ (* 32).
Когато се анализират взаимоотношенията между Германия и САЩ, наблюдателите задължително акцентират върху факта, че Г. Шрьодер никога не е постигал хармония във взаимоотношенията си с Дж. Буш, така както с Бил Клинтън (*33). Към мотива изборна победа някои медии добавят и идеологически причини за подобно поведение на управляващите в Германия (* 34).
Тематизирането на американската политика спрямо Ирак като част от предизборната борба в Германия става обект на коментари и в медиите отвъд океана. В статията си, посветена на откриването на кампанията на ГСДП, на 5 август в Хановер в. “Ню Йорк Таймс” отделя място на тактическите компоненти на критиката към САЩ от страна на германския канцлер (* 35). Пресата оправдава търпението и липсата на адекватна реакция от страна на американското правителство, което разбира, че Г. Шрьодер и Й. Фишер се намират в предизборна надпревара. В същото време Вашингтон „не е щастлив от факта“, че управляващите в Германия си правят актив за сметка на САЩ (* 36). Политическите наблюдатели коментират, че борбата за гласове в Германия не съвпада с интересите на Буш и администрацията му. На традиционната конференция в Белия дом, проведена на 22 септември 2002 г., пресаташето на Дж. Буш - Ари Флейшер е запитан дали американският президент ще поздрави Г. Шрьодер за изборната му победа. Отговорът е: "Америка работи с всяко демократично правителство, но „никой не трябва да си прави илюзии, че след изборите ще бъде отново така, както е било“ (* 37). Предизборната борба на ГСДП и Зелените/Съюз`90 оставя дълбока следа в германско -американските взаимоотношения и са без аналог в дипломатическата история на двете страни. Президентът Дж. Буш отказва дори традиционната поздравителна телеграма за изборната победа на някогашния си приятел Г. Шрьодер. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд характеризира атмосферата между двете правителства като „отровена“, едно описание, използувано вече и от Кондолиза Райс (* 38).* * *
* * *
Германка гласува в избирателна секция, разположена в баварска бирария, 22 септември 2002 г.
Победата на ГСДП и Зелената партия в Германия на 22 септември 2002 г. изненадват много наблюдатели. Изхождайки от предварителните анкети през последната година, повечето политически експерти сочат победа за ХДС/ХСС и на техния кандидат канцлер Едмунд Щойбер. В последните седмици обаче с кампанията си срещу бъдеща война в Ирак червено-зелените мобилизират масите и спечелват с минимална разлика - само 9 депутати повече в Бундестага (* 39) в сравнение с опозиционната коалиция християндемократи – либерали (* 40).
Преизбраната червено-зелена коалиция продължава политиката си на откъсване на Германия от американския план за военна интервенция в Ирак и поставя взаимоотношенията между правителствата на двете държави в изострени и сложни дипломатически ситуации.
Външният министър на Германия Йошка Фишер пристига на 30 октомври с. г. във Вашингтон, за да уреди с посредничеството на колегата си Колин Пауъл телефонен разговор на Г. Шрьодер с Дж. Буш. Протоколът за темите в телефонния разговор включва: тероризъм, Ирак, членството на Турция в ЕС. Г. Шрьодер се обажда на американския президент Буш на 8 ноември и го поздравява с изборната победа на републиканците в американския конгрес. Американският президент демонстрира резервираност и дистанция. Ден преди Коледа министърът на отбраната на САЩ Ръмсфелд издава заповед за разполагане на 25 000 войници в Персийския залив.
В януарското заседание от 2003 г. на Съвета за сигурност на ООН, в който Германия е временен член, министър Фишер изразява позицията си лаконично: страната му и занапред ще се стреми с всички сили да се бори срещу тероризма. Липсват обаче конкретни обещания за съвместни действия по отношение на предстоящия военен конфликт в Ирак, факт, който е подложен на критика от американския военен министър Доналд Ръмсфелд.
ФРГ запазва неутралитет42 и не участва във войната срещу Садам Хюсеин, започнала на 20 март 2003 г. (* 42) След триседмична военна офанзива САЩ и Великобритания са изправени пред сложната задача да запазят занапред мира в Ирак и да построят цивилен ред.
На 8 април с.г. на среща на високо равнище в Белфаст британският премиер Тони Блеър и американският президент Дж. Буш имат централна тема на дискусия - мира в Ирак (* 43). Отношението на САЩ към невзелите участие страни е изразено лаконично от съветничката на президента К. Райс: “да простим на руснаците, да игнорираме германците, да накажем французите" (* 44). Официалната среща на помирението между Дж. Буш и Г. Шрьодер е на 29 септември 2003 г. в Ню Йорк. От Германия се очаква да помага при изграждането на Ирак, да обучава полицаи и военни. Новите ангажименти на управляващата коалиция ГСДП - Зелени/Съюз`90 към САЩ и НАТО включват задължението няколкостотин германски експерти трябва да започнат да подготвят в Абу Даби иракските криминални полицаи от март 2004 г. Германия трябва сама плаща на персонала си. Остатъкът от 26 млн. хуманитарна помощ от обещаните общо 40 млн. трябва да бъде организирана от червено-зеленото правителство до края на 2003 г.
Правителството на Г. Шрьодер остава и занапред резервирано по отношение на изпращането на миротворчески войски в Ирак, по подобие на Афганистан и Балканите. Следващата тема на разговори между Буш и Шрьодер е Иран. Намеренията на САЩ включват: предотвратяване на иранската атомната програма с аргумента, че в Иран има достатъчно нефт и няма необходимост от атомни централи. Отново мнението на двамата правителствени ръководители се разминават. Канцлерът Шрьодер подържа тезата за дипломатическо уреждане на проблема, а не за забрана за използването на атомната енергия за мирни цели. Но за пръв път външният германски министър Й. Фишер подържа американското мнение, като „една екологическа позиция“ (* 45).
Според някои изследователи официалната точка на сближаване и разтопяване на леда между коалиционния кабинет на Г. Шрьодер и администрацията на Дж. Буш е посещението на американския президент в Германия през февруари 2005 г. (* 46)
Политическият конфликт между администрацията на Дж. Буш и кабинета Шрьодер - Фишер спечелва голяма популярност на Германия в Европа. Лидерът на ПДС Грегор Гизи коментира: Правителството маневрираше дипломатически и аргументирано“ чрез отдръпване от участие на страната във войната. “Германия няма интерес за война в Ирак, това е един свят, в който САЩ изпълняват ролята на световни полицаи“(* 47). Фактът, че американската външна политика има склонност да използва сила в решенията на своите партньори, е нещо старо. Новото е в реакцията на съпротива на червено-зеленото правителство на Г. Шрьодер“ (* 48).
Предизборната кампания „Не на американската политика и война в Ирак!“ през август и есента на 2002 г., твърдата позиция на кабинета за суверенитет при вземането на решения, съобразени с интересите на страната, неучастието във военната интервенция през 2003 г. е всъщност най-големият принос, с който германската общественост, преса и историография свързва управлението на коалицията ГСДП - Зелени/Съюз`90 през двата й управленски мандата.
Конфликтът между Буш и Шрьодер се изразява в общия конфликт по въпросите на световния ред, в който се третират позиции, като въоръжаването, международната политика за околната среда, опазването на климата, правата на човека (* 49).
Editorial
1
ISSUE #5 (2008-08-11)